Край с Радомир?

Местен референдум трябваше да реши дали да се дупчи за злато по отровна технология.

90% от гласувалите 7600 души казват НЕ!

Но гласът им не важи, защото няма достатъчно гласували.

Това е законът в България 

Ето такива гласувания си заслужава да предизвикваме и да участваме активно. Не в парламентарния предварително написан цирк.

Да се върнем на съдбата на Радомир:

„Не успяхме да прескочим прага от 10 137 души", като попарени споделят хората от Инициативния комитет за провеждане на допитването.

Идеята за референдум идва, след като през 2011 г. компания поиска да получи на концесия част от местността “Диканите”, за да изгради открита мина и да добива злато и сребро. Методът включва използване на цианид и извличане на рудата на повърхността.

Върховният административен съд спря проекта заради липса на екологична оценка. Въпреки това природозащитници организират местния референдум, за да се реши веднъж завинаги кое е по-важно за жителите на Радомир – опазването на природата или развитието на този вид индустрия.

“Дали да бъде добивно-преработвателен район с всичките последствия от замърсяването или да се запази като екологично чист регион със всички дадености, които община Радомир има”, казва Асен Велев от Инициативния комитет за допитването.

„Технологията за добив предполага добивът да се извършва чрез бактериално изследване и се притесняваме от бактериална зараза на водите".

Хората имат за какво да се притесняват.

В богатия на ценни метали Пирдоп (където действа медодобивният гигант Аурубис), местната болница бе закрита, защото започна да се набива на очи колко много хора са болни от рак на едно място.

Така действат "инвеститорите". Разпръскват болните из страната, така че в един момент да стане трудно да кажеш: "Ето, Аурубис са виновни за измиращите българи". Положението в Челопеч, Панагюрище, Златица е същото.

Цяла България е затънала в заразата на свободния пазар, на който отделният човек е просто пушечно месо.

***

По закон: предложението, предмет на референдума, се счита за прието, ако в допитването са се включили не по-малко от участвалите в последните избори за Общински съвет и ако с „да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

Извод: при ниска избирателна активност на местните избори, лесно могат да се провеждат референдуми по всякакви съществени въпроси. 

А какво ли ще стане, ако малко хора гласуват на парламентарните? Дали няма да стане реално правенето на национални референдуми най-накрая?