Don't hate the player, hate the game

Гласувах, към 6 вечерта след сериозно мислене. Не за кой, а дали. Мотивът ми е 100% личен и няма нищо общо с "гражданския ми дълг", който ми вменяват всякакви хорица, които се сещат за това понятие предимно, когато имат лична изгода от него. Гласувах за/заради човек, който ми е от квартала и е свестен. Този човек няма никакви шансове да влезе в парламента, защото не е от статуквото и не членува в партиите на статуквото. Даже не е политик по принцип. Гласувах за него, не за да го правя политик,  а за да остане в публичното пространство и да продължава поне да отстоява мнението си. Смятам, че е нужно. Толкова, без никакви илюзии. Но това не е важно. Честно казано, състоянието на Жул Бианки (#‎Bianchi) ме вълнува доста повече от резултатите от изборите

Сега обаче нещо да кажа за гласуването - гласуването не е никакъв граждански дълг, а е право. Следователно е въпрос на избор - упражняваш/не упражняваш. Политиката е пазар или поне е станала такъв - когато стоката ти не се продава, не са ти виновни купувачите, сори, батенце. В една изначално корумпирана система като нашата, в която още основите са умишлено изкривени, гражданският дълг, за който реват всички (и най-вече пряко облагодетелстващите се от изборите), не е гласуването, гражданският дълг изисква съпротива срещу такава система. А съпротивата не се изразява в нейната легитимация за нови 4 години. Има един лаф на английски "Don't hate the player, hate the game". Много вярно в нашите условия. Промяна с участие в нагласена игра с нагласени правила няма как да дойде. Това е чисто и просто конформизъм, никакъв повод за гордост няма. В нагласения мач и възможностите са нагласени - нямаш правилен ход. Разместването на пешките не променя нищо, защото царят ги владее всичките. Само вижте какви чудеса ще се случат до края на седмицата, как вчерашни противници ще се гушнат "в името на България" и прочее красиви кухи фрази. Познато, нали? А вие очаквахте нещо друго? И всички, които яростно призовават да се участва в играта (даже и за "дълг" говорят) и  бълват змии и гущери срещу тези, които отказват да играят в уредения мач, са истинските виновници, защото 25 години въртят колелото на статуквото като едни добри, послушни хамстерчета... Все пак избирателната активност (въпреки близо 1 млн. мъртви души в списъците(!), които без съмнение са гласували "правилно") е повод за плах оптимизъм - да осъзнаеш абсурда е първата стъпка, ще видим нататък.

От Георги Христов